MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
9 feb 2007, 10:12

С теб на цветната ливада 

  Poesía
869 0 26



 


Отдавна властва вън тъмата,

а ти, с глас на чучулига,

мълвиш и трепетно устата

твърдят, че нещо се надига.

 

А аз го зная, работливке:

кой кого сега ще изпревари,

аз шептя: “Хей, Мари, ленивке,

идвай в нашите олтари!”

 

Така посрещаме зората –

с нестихващия зов любовен,

в който властваш ти – жената

с мен, по пътя ни съдбовен.

 

С теб на цветната ливада

полегнах тихо в твоя скут

и тука нежната прохлада

твърдеше, че по тебе аз съм луд.

 

Усещах я като награда

от пламенеещия кръгозор

и леко тихата наслада

прегърна твоя с моя взор.

 

Бе мила, с целувка първа,

щом на устните пося ми жар,

говореща, че с теб тепърва

ще гасим сърдечния пожар.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Този пожар, колкото го гасиш, той повече се разгаря.
  • Пожарите са за това да се гасят.
    Ако ги няма, сетивата ще заспят
    Хареса ми стиха ти Валери. Весел.

    Поздрав и усмивка.
  • Обещавам ти да съм прилежен ученик!
  • Ооо, имаш късмет, попаднал си на истински ценител
  • Славке,
    Ама ти си голяма табиетлийка, мари! С твоя помощ обещавам да го науча туй чудо - кафето.
  • Надявам се, Валери
    Благодаря ти, за компанията
    П.с.аз го предпочитам силно, ароматно и студено, без захар а ти?
  • Ха ха ха! Ако твърденията автоматично ставаха факти...
  • Това е, да умееш да признаеш!
    Хареса ми, поздрави!
  • Дали пък не ми даваш идея по въпроса за елементарното?
  • може ,може и още как се побира, особено когато клишето си е клише, просто и с "презумпции" няма измъкване.....за съжаление! Няма нищо де, просто малко повече усилия.......и отново ще ни доставиш радост с достойни творби!
  • Здравей, ЧАР. Презумпцията за "елементарно" вече става квалификация, а тя не може да се побере и в един прост коментар. Ето защо твърдението ти се нуждае от доказване.
    Поздрав!
  • сорри, Валери, обаче имаш и по-добри творби, това тук е просто елементарно и дори да се опитваш да философствуваш върху темата пак ще си остане.....иначе.....Моите уважения!
  • Романтична!
    Ти си права, че поетичното слово изисква първо, особена душевност и второ, способност да бъде изразено и разбрано.
    Поздрав!
  • Здравей, Красимире!
    Съгласен съм с теб, че поезията дава широки възможности за изява - от глупостта до гениалността.
    Поздрав!
  • Здравей, Диди!
    Потребността угасва с нейното задоволяване, за да се възроди с нова сила. "Мързеливка" тук е използвано в закачливо игрив вариант.
    Поздрав!
  • Здравей, Романтична!
    Бдиш над мен като гълъбица. Благодаря!
    Поздрави!
  • Славке,
    С тебе май доста кафета ще изпием заедно.
    Поздрави!
  • Здравей, Роси!
  • Кити,
    От най-ранни зори на човешката цивилизация, та до ден днешен, без изгледи някога този процес да спре, светът описва тези пожари.
    Поздрав!
  • Към Красимир:
    Очевидно не я разбираш, за това...
    Трябва да имаш усещане и да вникнеш в нея!
    А и римата не е в основата, не е задължителна!
    Ако се позаинтересуваш, сам ще откриеш отговора.
    Поздрави!
  • Никога не съм харесвал поезията."Сняг вали,а ти си във тъмата,удриш си главата във стената",примерно.Я разбери после какво иска да каже авторът.Поезита дава шанс за писане на всякакви глупости с рими.
  • Много е хубаво, но защо ще го гасите...пожарът...разпалвайте го, поддържайте го, но не го гасете Хубав стих...а, не разбрах...работливка или ленивка...
  • Тръпнещ стих, Валери!
    Поздрави!
  • Е, извини ме, но няма как да не те поздравя! Великолепен стих! Много
  • Твоите текстове са пример за подражание.Нежност,чистота и грация!
    Поздрав!
  • Най-обичам тия пожари

    Поздрави!
Propuestas
: ??:??