С теб на цветната ливада
Отдавна властва вън тъмата,
а ти, с глас на чучулига,
мълвиш и трепетно устата
твърдят, че нещо се надига.
А аз го зная, работливке:
кой кого сега ще изпревари,
аз шептя: “Хей, Мари, ленивке,
идвай в нашите олтари!”
Така посрещаме зората –
с нестихващия зов любовен,
в който властваш ти – жената
с мен, по пътя ни съдбовен.
С теб на цветната ливада
полегнах тихо в твоя скут
и тука нежната прохлада
твърдеше, че по тебе аз съм луд.
Усещах я като награда
от пламенеещия кръгозор
и леко тихата наслада
прегърна твоя с моя взор.
Бе мила, с целувка първа,
щом на устните пося ми жар,
говореща, че с теб тепърва
ще гасим сърдечния пожар.
© Валери Рибаров All rights reserved.
