13 dic 2008, 21:22

С тебе бях

1.3K 0 17
В една съдба сме двама вплетени
на една съдба се в огъня топим,
на бурите  вечно обречени
и радост и мъка заедно делим.

Ти по мъжки се бориш с несгодите,
простряли пред теб горящи платна,
аз по женски ти свалям оковите
подпряла на твоето рамо глава.

И сенки зловещи се в миг разсейват
като прогонени от вятъра вълни
и светли облаци над нас простират
на любовта ни жарките лъчи.

В една съдба сме двама вплетени,
на една съдба ний залъка делим,
в живот изтъкан от радост и болка
с теб двама към безкрая ще вървим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...