Dec 13, 2008, 9:22 PM

С тебе бях

  Poetry » Love
1.3K 0 17
В една съдба сме двама вплетени
на една съдба се в огъня топим,
на бурите  вечно обречени
и радост и мъка заедно делим.

Ти по мъжки се бориш с несгодите,
простряли пред теб горящи платна,
аз по женски ти свалям оковите
подпряла на твоето рамо глава.

И сенки зловещи се в миг разсейват
като прогонени от вятъра вълни
и светли облаци над нас простират
на любовта ни жарките лъчи.

В една съдба сме двама вплетени,
на една съдба ний залъка делим,
в живот изтъкан от радост и болка
с теб двама към безкрая ще вървим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...