С тебе бях
на една съдба се в огъня топим,
на бурите вечно обречени
и радост и мъка заедно делим.
Ти по мъжки се бориш с несгодите,
простряли пред теб горящи платна,
аз по женски ти свалям оковите
подпряла на твоето рамо глава.
И сенки зловещи се в миг разсейват
като прогонени от вятъра вълни
и светли облаци над нас простират
на любовта ни жарките лъчи.
В една съдба сме двама вплетени,
на една съдба ний залъка делим,
в живот изтъкан от радост и болка
с теб двама към безкрая ще вървим.
© Мадлен All rights reserved.