Dec 13, 2008, 9:22 PM

С тебе бях

  Poetry » Love
1.3K 0 17
В една съдба сме двама вплетени
на една съдба се в огъня топим,
на бурите  вечно обречени
и радост и мъка заедно делим.

Ти по мъжки се бориш с несгодите,
простряли пред теб горящи платна,
аз по женски ти свалям оковите
подпряла на твоето рамо глава.

И сенки зловещи се в миг разсейват
като прогонени от вятъра вълни
и светли облаци над нас простират
на любовта ни жарките лъчи.

В една съдба сме двама вплетени,
на една съдба ний залъка делим,
в живот изтъкан от радост и болка
с теб двама към безкрая ще вървим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...