12 mar 2008, 18:06

С тебе летяхме във двойка

831 0 7
С тебе летяхме във двойка
в небето на любовта.

Аз се увлякох
и влязох
в дълбока спирала.

С всяка секунда
наклонът се увеличава,
скоростта се увеличава,
ъгълът на пикиране се увеличава.

Може да се случи на всекиго.
И с мене се е случвало.

Зная инструкцията -
трябва да се намалят оборотите,
да се спре въртенето
и се изтегли
в безопасно направление.

Но и ти се обърка -
за хоризонта
съдеше само по мене.

И даде погрешна команда -
за обръщане по гръб
и свредел!

Аз съм водачът на двойката -
отговарям за тебе и себе си.

Но нямам воля да спра въртенето!

Не искам да намалявам скоростта!

Искам до сетния дъх да си с мене!

И така летим в бездната!

Каквото ще - да става!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...Каквото ще - да става!...
    И правилно...Любов е това!
    с обич, Ангар. Много ми допадна.
  • Само лудо влюбените летят така!!! Супер е!!!
  • Какъв полет само, във двойка.
    Поздрави, Ангел.
  • Не зная дали се разбира добре, Таня - тази аналогия на любовта с полета в двойка, с влизането в дълбока спирала и свредел - някой може да го възприеме и само като професионално стихотворение. Дано и ти си полетяла, Никол - влизането в "дълбока спирала" е такова спиращо дъха, но и възторжено усещане! И ти си прав, Геврек, че и за любовта трябва смелост! А ти, Кети, си обърнала внимание на най-важния щтрих - че в двойката мъжът трябва да отговаря не само за себе си, а и за нея! И на теб, Таня-Пош, благодаря за усмивката!
  • Eх, Ачо, трогнах се от това джентълменско стихотворение. Де го тоя късмет, българин да ти каже, че отговаря за тебе и за себе си!!! Поздравления, чудесен стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...