12.03.2008 г., 18:06

С тебе летяхме във двойка

824 0 7
С тебе летяхме във двойка
в небето на любовта.

Аз се увлякох
и влязох
в дълбока спирала.

С всяка секунда
наклонът се увеличава,
скоростта се увеличава,
ъгълът на пикиране се увеличава.

Може да се случи на всекиго.
И с мене се е случвало.

Зная инструкцията -
трябва да се намалят оборотите,
да се спре въртенето
и се изтегли
в безопасно направление.

Но и ти се обърка -
за хоризонта
съдеше само по мене.

И даде погрешна команда -
за обръщане по гръб
и свредел!

Аз съм водачът на двойката -
отговарям за тебе и себе си.

Но нямам воля да спра въртенето!

Не искам да намалявам скоростта!

Искам до сетния дъх да си с мене!

И така летим в бездната!

Каквото ще - да става!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...Каквото ще - да става!...
    И правилно...Любов е това!
    с обич, Ангар. Много ми допадна.
  • Само лудо влюбените летят така!!! Супер е!!!
  • Какъв полет само, във двойка.
    Поздрави, Ангел.
  • Не зная дали се разбира добре, Таня - тази аналогия на любовта с полета в двойка, с влизането в дълбока спирала и свредел - някой може да го възприеме и само като професионално стихотворение. Дано и ти си полетяла, Никол - влизането в "дълбока спирала" е такова спиращо дъха, но и възторжено усещане! И ти си прав, Геврек, че и за любовта трябва смелост! А ти, Кети, си обърнала внимание на най-важния щтрих - че в двойката мъжът трябва да отговаря не само за себе си, а и за нея! И на теб, Таня-Пош, благодаря за усмивката!
  • Eх, Ачо, трогнах се от това джентълменско стихотворение. Де го тоя късмет, българин да ти каже, че отговаря за тебе и за себе си!!! Поздравления, чудесен стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...