Mar 12, 2008, 6:06 PM

С тебе летяхме във двойка

  Poetry » Love
825 0 7
С тебе летяхме във двойка
в небето на любовта.

Аз се увлякох
и влязох
в дълбока спирала.

С всяка секунда
наклонът се увеличава,
скоростта се увеличава,
ъгълът на пикиране се увеличава.

Може да се случи на всекиго.
И с мене се е случвало.

Зная инструкцията -
трябва да се намалят оборотите,
да се спре въртенето
и се изтегли
в безопасно направление.

Но и ти се обърка -
за хоризонта
съдеше само по мене.

И даде погрешна команда -
за обръщане по гръб
и свредел!

Аз съм водачът на двойката -
отговарям за тебе и себе си.

Но нямам воля да спра въртенето!

Не искам да намалявам скоростта!

Искам до сетния дъх да си с мене!

И така летим в бездната!

Каквото ще - да става!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...Каквото ще - да става!...
    И правилно...Любов е това!
    с обич, Ангар. Много ми допадна.
  • Само лудо влюбените летят така!!! Супер е!!!
  • Какъв полет само, във двойка.
    Поздрави, Ангел.
  • Не зная дали се разбира добре, Таня - тази аналогия на любовта с полета в двойка, с влизането в дълбока спирала и свредел - някой може да го възприеме и само като професионално стихотворение. Дано и ти си полетяла, Никол - влизането в "дълбока спирала" е такова спиращо дъха, но и възторжено усещане! И ти си прав, Геврек, че и за любовта трябва смелост! А ти, Кети, си обърнала внимание на най-важния щтрих - че в двойката мъжът трябва да отговаря не само за себе си, а и за нея! И на теб, Таня-Пош, благодаря за усмивката!
  • Eх, Ачо, трогнах се от това джентълменско стихотворение. Де го тоя късмет, българин да ти каже, че отговаря за тебе и за себе си!!! Поздравления, чудесен стих!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...