15 feb 2007, 21:57

С умиление...

  Poesía
783 0 19
С умиление...

Кашля трабантчето,
заклет пушач,
от дупка на дупка
подскача,
но наближаваме,
няма шега,
ето го вече ...
гаража.
Спирам с финес,
възвратност,
покой...
А мислите ми –
подхвръкват
като отвързан
пъстър балон,
слънчеви зайчета,
бързат...
И най-механично
изваждам ключа,
отварям гаража...
О, ужас!
Празно е вътре,
трабанта го няма...
Точно на мен
ли се случи?
Спря ми сърцето,
зави ми се свят,
затътрих крака
по паважа
и... ето пред мене
кротък Трабант
чака
да влезе
в гаража...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...