6 jun 2010, 21:22

С усмивката тъга да заличим...

  Poesía » Otra
801 0 7

С усмивката тъга да заличим...



Поглеждам във косите ти среброто,

умората в небесните очи,

обичам те, прощавай, мамо,

за мен единствена оставаш ти...

 

 

Душата ти, пресъхнала от сълзи,

изпълва ме с надежди и мечти,

не, никога не ще е късно

с усмивката тъга да заличим...

 

 

Във пътя си съдбовен търсех

разбираща ме, чувствена душа,

любов, предателства, раздели срещах,

а имам само теб, едничка на света...

 

 

Честит рожден ден, мила мамо,

не остаряваш, а излъчваш светлина,

облегната на топлото ти рамо -

сълзите ми стопява любовта...

 

 

Посветено на най-добрата и обична майка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...