6 jun 2010, 21:22

С усмивката тъга да заличим... 

  Poesía » Otra
659 0 7

С усмивката тъга да заличим...



Поглеждам във косите ти среброто,

умората в небесните очи,

обичам те, прощавай, мамо,

за мен единствена оставаш ти...

 

 

Душата ти, пресъхнала от сълзи,

изпълва ме с надежди и мечти,

не, никога не ще е късно

с усмивката тъга да заличим...

 

 

Във пътя си съдбовен търсех

разбираща ме, чувствена душа,

любов, предателства, раздели срещах,

а имам само теб, едничка на света...

 

 

Честит рожден ден, мила мамо,

не остаряваш, а излъчваш светлина,

облегната на топлото ти рамо -

сълзите ми стопява любовта...

 

 

Посветено на най-добрата и обична майка!

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??