6 jun 2010, 21:22

С усмивката тъга да заличим...

  Poesía » Otra
799 0 7

С усмивката тъга да заличим...



Поглеждам във косите ти среброто,

умората в небесните очи,

обичам те, прощавай, мамо,

за мен единствена оставаш ти...

 

 

Душата ти, пресъхнала от сълзи,

изпълва ме с надежди и мечти,

не, никога не ще е късно

с усмивката тъга да заличим...

 

 

Във пътя си съдбовен търсех

разбираща ме, чувствена душа,

любов, предателства, раздели срещах,

а имам само теб, едничка на света...

 

 

Честит рожден ден, мила мамо,

не остаряваш, а излъчваш светлина,

облегната на топлото ти рамо -

сълзите ми стопява любовта...

 

 

Посветено на най-добрата и обична майка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...