С усмивката тъга да заличим...
Поглеждам във косите ти среброто,
умората в небесните очи,
обичам те, прощавай, мамо,
за мен единствена оставаш ти...
Душата ти, пресъхнала от сълзи,
изпълва ме с надежди и мечти,
не, никога не ще е късно
с усмивката тъга да заличим...
Във пътя си съдбовен търсех
разбираща ме, чувствена душа,
любов, предателства, раздели срещах, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up