Jun 6, 2010, 9:22 PM

С усмивката тъга да заличим...

  Poetry » Other
797 0 7

С усмивката тъга да заличим...



Поглеждам във косите ти среброто,

умората в небесните очи,

обичам те, прощавай, мамо,

за мен единствена оставаш ти...

 

 

Душата ти, пресъхнала от сълзи,

изпълва ме с надежди и мечти,

не, никога не ще е късно

с усмивката тъга да заличим...

 

 

Във пътя си съдбовен търсех

разбираща ме, чувствена душа,

любов, предателства, раздели срещах,

а имам само теб, едничка на света...

 

 

Честит рожден ден, мила мамо,

не остаряваш, а излъчваш светлина,

облегната на топлото ти рамо -

сълзите ми стопява любовта...

 

 

Посветено на най-добрата и обична майка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...