6 июн. 2010 г., 21:22

С усмивката тъга да заличим... 

  Поэзия » Другая
5.0 / 5
708 0 7
С усмивката тъга да заличим...
Поглеждам във косите ти среброто,
умората в небесните очи,
обичам те, прощавай, мамо,
за мен единствена оставаш ти...
Душата ти, пресъхнала от сълзи,
изпълва ме с надежди и мечти,
не, никога не ще е късно
с усмивката тъга да заличим...
Във пътя си съдбовен търсех
разбираща ме, чувствена душа,
любов, предателства, раздели срещах, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Предложения
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »