С усмивката тъга да заличим...
С усмивката тъга да заличим...
Поглеждам във косите ти среброто,
умората в небесните очи,
обичам те, прощавай, мамо,
за мен единствена оставаш ти...
Душата ти, пресъхнала от сълзи,
изпълва ме с надежди и мечти,
не, никога не ще е късно
с усмивката тъга да заличим...
Във пътя си съдбовен търсех
разбираща ме, чувствена душа,
любов, предателства, раздели срещах,
а имам само теб, едничка на света...
Честит рожден ден, мила мамо,
не остаряваш, а излъчваш светлина,
облегната на топлото ти рамо -
сълзите ми стопява любовта...
Посветено на най-добрата и обична майка!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
