11 nov 2008, 11:42

С уста, напукана от жаждата

  Poesía » Otra
746 0 2
 

С уста, напукана от жаждата,

отпивам мъничко вода.

И силно става тялото,

и няма вече сухота.

 

Вода от извор чист

превръща се в река,

която утолява жаждата

и потича по земя -

запустяла, мрачна и увяхнала,

и променя я така,

че любов и светлина изгряват там.

Вода от извор чист.

 

С уста, напукана от жаждата,

отпивам мъничко вода.

И силно става тялото,

 и няма вече сухота.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • добро!
  • "любов и светлина изгряват там."

    Желая ти много щастие, нека любовта изгрее и при теб!
    Хубав стих! Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...