11.11.2008 г., 11:42

С уста, напукана от жаждата

744 0 2
 

С уста, напукана от жаждата,

отпивам мъничко вода.

И силно става тялото,

и няма вече сухота.

 

Вода от извор чист

превръща се в река,

която утолява жаждата

и потича по земя -

запустяла, мрачна и увяхнала,

и променя я така,

че любов и светлина изгряват там.

Вода от извор чист.

 

С уста, напукана от жаждата,

отпивам мъничко вода.

И силно става тялото,

 и няма вече сухота.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • добро!
  • "любов и светлина изгряват там."

    Желая ти много щастие, нека любовта изгрее и при теб!
    Хубав стих! Поздрав!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...