11 нояб. 2008 г., 11:42

С уста, напукана от жаждата

743 0 2
 

С уста, напукана от жаждата,

отпивам мъничко вода.

И силно става тялото,

и няма вече сухота.

 

Вода от извор чист

превръща се в река,

която утолява жаждата

и потича по земя -

запустяла, мрачна и увяхнала,

и променя я така,

че любов и светлина изгряват там.

Вода от извор чист.

 

С уста, напукана от жаждата,

отпивам мъничко вода.

И силно става тялото,

 и няма вече сухота.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • добро!
  • "любов и светлина изгряват там."

    Желая ти много щастие, нека любовта изгрее и при теб!
    Хубав стих! Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...