С уста, напукана от жаждата,
отпивам мъничко вода.
И силно става тялото,
и няма вече сухота.
Вода от извор чист
превръща се в река,
която утолява жаждата
и потича по земя -
запустяла, мрачна и увяхнала,
и променя я така,
че любов и светлина изгряват там.
Вода от извор чист.
С уста, напукана от жаждата,
отпивам мъничко вода.
И силно става тялото,
и няма вече сухота.
© Явор Костов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
