7 sept 2013, 19:33

С устни ме изгаряше

676 0 0

В последните отблясъци на лятото,
една любов от нищото се появи.
Любов ли бе, сега се питам
или една от многото игри?


Два погледа се срещнаха във полумрака.
От кръчмата избягах притеснен.
По плажа тръгнах да успокоя душата
от лумналия огън в мен.

Приседнах пред вълните неуморни,
единствените, постоянни, неотклонни.
И питах ги, какво се случи?
Коя бе тази приказна жена?

Тя влезе сякаш със душата си във мене.
Запали огън дълго тлял под пепелта.
Но там не беше сякаш тя сама.
Реших да тръгвам към дома.

Тогава хвана ме една ръка.
Без звук във мен се впи една гореща,
безумно жадна, огнена жена.
И сякаш искаше наистина да ме изпие.

С устни ми изгаряше плътта.
Петнадесет часа,
под звездите и в къщи.
Без думи, мисли и без корист.

Събудих се - къде е тя?!
Единствено парфюмът ù изпълваше нощта.
После телефонът зазвъня.

- Думите са много слаби!
Не мога бурята в душата си да спра -
през сълзи ми прошепна тя.

- Къде си? Просто ела.

- Ще дойда, аз съм твоя!

- Само нещо да свърша сега.

- Изпрати ме самата съдба.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явление Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...