7 сент. 2013 г., 19:33

С устни ме изгаряше

678 0 0

В последните отблясъци на лятото,
една любов от нищото се появи.
Любов ли бе, сега се питам
или една от многото игри?


Два погледа се срещнаха във полумрака.
От кръчмата избягах притеснен.
По плажа тръгнах да успокоя душата
от лумналия огън в мен.

Приседнах пред вълните неуморни,
единствените, постоянни, неотклонни.
И питах ги, какво се случи?
Коя бе тази приказна жена?

Тя влезе сякаш със душата си във мене.
Запали огън дълго тлял под пепелта.
Но там не беше сякаш тя сама.
Реших да тръгвам към дома.

Тогава хвана ме една ръка.
Без звук във мен се впи една гореща,
безумно жадна, огнена жена.
И сякаш искаше наистина да ме изпие.

С устни ми изгаряше плътта.
Петнадесет часа,
под звездите и в къщи.
Без думи, мисли и без корист.

Събудих се - къде е тя?!
Единствено парфюмът ù изпълваше нощта.
После телефонът зазвъня.

- Думите са много слаби!
Не мога бурята в душата си да спра -
през сълзи ми прошепна тя.

- Къде си? Просто ела.

- Ще дойда, аз съм твоя!

- Само нещо да свърша сега.

- Изпрати ме самата съдба.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явление Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...