21 sept 2007, 10:41

С вкус на череши и вино

  Poesía
2.4K 0 15
Ти ме желаеш, нали?
Пожари в сърцето ти паля.
Изпиваш ме жадно с очи.
Умираш да те погаля.

Обичаш да ухае на мен,
да се усмихвам кокетно,
да съм слънце в сивия ден,
да се обличам цветно.

Да разпилявам свойта коса
върху леглото ти бяло
и очертанията на жена
в празното огледало.

Вкусът на мойто червило
те кара да искаш още,
вкус на череши и вино
те подлудява нощем.

Голотата ми омагьосва
извивката на бедрата,
боли, където докосвам,
тъй силно пари ръката.

Боли те от любовта ми,
заспиваш с моето име,
изпепелява страстта ми...
Още ли искаш? Вземи ме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...