С вкус на череши и вино
Ти ме желаеш, нали?
Пожари в сърцето ти паля.
Изпиваш ме жадно с очи.
Умираш да те погаля.
Обичаш да ухае на мен,
да се усмихвам кокетно,
да съм слънце в сивия ден,
да се обличам цветно.
Да разпилявам свойта коса
върху леглото ти бяло
и очертанията на жена
в празното огледало.
Вкусът на мойто червило
те кара да искаш още,
вкус на череши и вино
те подлудява нощем.
Голотата ми омагьосва
извивката на бедрата,
боли, където докосвам,
тъй силно пари ръката.
Боли те от любовта ми,
заспиваш с моето име,
изпепелява страстта ми...
Още ли искаш? Вземи ме!
Пожари в сърцето ти паля.
Изпиваш ме жадно с очи.
Умираш да те погаля.
Обичаш да ухае на мен,
да се усмихвам кокетно,
да съм слънце в сивия ден,
да се обличам цветно.
Да разпилявам свойта коса
върху леглото ти бяло
и очертанията на жена
в празното огледало.
Вкусът на мойто червило
те кара да искаш още,
вкус на череши и вино
те подлудява нощем.
Голотата ми омагьосва
извивката на бедрата,
боли, където докосвам,
тъй силно пари ръката.
Боли те от любовта ми,
заспиваш с моето име,
изпепелява страстта ми...
Още ли искаш? Вземи ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Петровска Всички права запазени
