17 feb 2009, 19:06

С вкус на вино и още нещо

  Poesía
902 1 12
И тичам боса с тебе край морето,
усмивките ни са със цвят на дъжд,
с мечтите си докосваме небето,
за тебе съм жена, за мен ти мъж.

И греят пламъчетата в очите,
разпръсквайки мехурчета от смях,
в косите ми блещукайки звездите,
посипват от вълшебния си прах.

Дъхът ти - сладко от смокини,
очите ти... в тях себе си открих,
целувките ни с вкус на вино,
преплитат нашите тела във стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...