С вкус на вино и още нещо
усмивките ни са със цвят на дъжд,
с мечтите си докосваме небето,
за тебе съм жена, за мен ти мъж.
И греят пламъчетата в очите,
разпръсквайки мехурчета от смях,
в косите ми блещукайки звездите,
посипват от вълшебния си прах.
Дъхът ти - сладко от смокини,
очите ти... в тях себе си открих,
целувките ни с вкус на вино,
преплитат нашите тела във стих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евдокия Иванова Все права защищены
