Feb 17, 2009, 7:06 PM

С вкус на вино и още нещо

  Poetry
899 1 12
И тичам боса с тебе край морето,
усмивките ни са със цвят на дъжд,
с мечтите си докосваме небето,
за тебе съм жена, за мен ти мъж.

И греят пламъчетата в очите,
разпръсквайки мехурчета от смях,
в косите ми блещукайки звездите,
посипват от вълшебния си прах.

Дъхът ти - сладко от смокини,
очите ти... в тях себе си открих,
целувките ни с вкус на вино,
преплитат нашите тела във стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...