дакота (Дакота)
152 364
1 may 2007, 10:28

с вятър посадена 

  Poesía
842 0 2

Искаш ме в игра на страх
нещо като криеница -
ту си с мен... и после бяг...
Искаш да ми липсваш.

В очертание на лъч -
миг  несподелимост,
неизменно да си в мен
пламенно пустинен.

Виждам те като летеж
в две лица на  дракон.
Имам те като копнеж
сипкав, неизплакан.

Под дъжда от светлина
слабост се търкаля -
там под теб лежи река
с вино от кръвта ми.

Цвете бях (до този миг) 
с вятър посадено.
Времето сега тежи -
къса ме от тебе...

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??