Искаш ме в игра на страх
нещо като криеница -
ту си с мен... и после бяг...
Искаш да ми липсваш.
В очертание на лъч -
миг несподелимост,
неизменно да си в мен
пламенно пустинен.
Виждам те като летеж
в две лица на дракон.
Имам те като копнеж
сипкав, неизплакан.
Под дъжда от светлина
слабост се търкаля -
там под теб лежи река
с вино от кръвта ми.
Цвете бях (до този миг)
с вятър посадено.
Времето сега тежи -
къса ме от тебе...
© Дакота All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
