с вятър посадена
Искаш ме в игра на страх
нещо като криеница -
ту си с мен... и после бяг...
Искаш да ми липсваш.
В очертание на лъч -
миг несподелимост,
неизменно да си в мен
пламенно пустинен.
Виждам те като летеж
в две лица на дракон.
Имам те като копнеж
сипкав, неизплакан.
Под дъжда от светлина
слабост се търкаля -
там под теб лежи река
с вино от кръвта ми.
Цвете бях (до този миг)
с вятър посадено.
Времето сега тежи -
къса ме от тебе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
