дакота (Дакота)
152 364
1.05.2007 г., 10:28 ч.

с вятър посадена 

  Поезия
811 0 2

Искаш ме в игра на страх
нещо като криеница -
ту си с мен... и после бяг...
Искаш да ми липсваш.

В очертание на лъч -
миг  несподелимост,
неизменно да си в мен
пламенно пустинен.

Виждам те като летеж
в две лица на  дракон.
Имам те като копнеж
сипкав, неизплакан.

Под дъжда от светлина
слабост се търкаля -
там под теб лежи река
с вино от кръвта ми.

Цвете бях (до този миг) 
с вятър посадено.
Времето сега тежи -
къса ме от тебе...

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??