с вятър посадена

1 мая 2007 г., 10:28

Поэзия

767 0 2

Искаш ме в игра на страх
нещо като криеница -
ту си с мен... и после бяг...
Искаш да ми липсваш.

В очертание на лъч -
миг несподелимост,
неизменно да си в мен
пламенно пустинен.

Виждам те като летеж
в две лица на дракон.
Имам те като копнеж
сипкав, неизплакан.

Под дъжда от светлина
слабост се търкаля -
там под теб лежи река
с вино от кръвта ми.

Цвете бях (до този миг)
с вятър посадено.
Времето сега тежи -
къса ме от тебе...

с вятър посадена

Свързани произведения

Комментарии

Предложения