Постоянно мисля за нея,
а дали тя мисли за мен,
колко е прекрасен животът,
щом се поеявява като слънчево
видение в тъмен ден.

Не разбирам, не чуствам,
не мисля, не искам да знам,
че в този миг той е с теб
и се чувства велик.

С ръката си докосва твоята,
с устните си гали нежната ти кожа,
прекалено близо е до теб,
а аз съм тъй далече, не издържам,
полудявам вече.

Но истината е горчива,
сега решаваш ти, дали
ще имам шанс да те обичам,
или болка сърцето ще гори.