14 ago 2007, 23:20

С вързани ръце

  Poesía
523 0 1
Постоянно мисля за нея,
а дали тя мисли за мен,
колко е прекрасен животът,
щом се поеявява като слънчево
видение в тъмен ден.

Не разбирам, не чуствам,
не мисля, не искам да знам,
че в този миг той е с теб
и се чувства велик.

С ръката си докосва твоята,
с устните си гали нежната ти кожа,
прекалено близо е до теб,
а аз съм тъй далече, не издържам,
полудявам вече.

Но истината е горчива,
сега решаваш ти, дали
ще имам шанс да те обичам,
или болка сърцето ще гори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анастас Кисьов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дано решението и да ти хареса!
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...