С вързани ръце
520
0
1
Постоянно мисля за нея,
а дали тя мисли за мен,
колко е прекрасен животът,
щом се поеявява като слънчево
видение в тъмен ден.
Не разбирам, не чуствам,
не мисля, не искам да знам,
че в този миг той е с теб
и се чувства велик.
С ръката си докосва твоята,
с устните си гали нежната ти кожа,
прекалено близо е до теб,
а аз съм тъй далече, не издържам,
полудявам вече.
Но истината е горчива,
сега решаваш ти, дали
ще имам шанс да те обичам,
или болка сърцето ще гори.
а дали тя мисли за мен,
колко е прекрасен животът,
щом се поеявява като слънчево
видение в тъмен ден.
Не разбирам, не чуствам,
не мисля, не искам да знам,
че в този миг той е с теб
и се чувства велик.
С ръката си докосва твоята,
с устните си гали нежната ти кожа,
прекалено близо е до теб,
а аз съм тъй далече, не издържам,
полудявам вече.
Но истината е горчива,
сега решаваш ти, дали
ще имам шанс да те обичам,
или болка сърцето ще гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастас Кисьов Всички права запазени
