14.08.2007 г., 23:20 ч.

С вързани ръце 

  Поезия
448 0 1
Постоянно мисля за нея,
а дали тя мисли за мен,
колко е прекрасен животът,
щом се поеявява като слънчево
видение в тъмен ден.
Не разбирам, не чуствам,
не мисля, не искам да знам,
че в този миг той е с теб
и се чувства велик.
С ръката си докосва твоята,
с устните си гали нежната ти кожа,
прекалено близо е до теб, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анастас Кисьов Всички права запазени

Предложения
: ??:??