14 авг. 2007 г., 23:20

С вързани ръце

521 0 1
Постоянно мисля за нея,
а дали тя мисли за мен,
колко е прекрасен животът,
щом се поеявява като слънчево
видение в тъмен ден.

Не разбирам, не чуствам,
не мисля, не искам да знам,
че в този миг той е с теб
и се чувства велик.

С ръката си докосва твоята,
с устните си гали нежната ти кожа,
прекалено близо е до теб,
а аз съм тъй далече, не издържам,
полудявам вече.

Но истината е горчива,
сега решаваш ти, дали
ще имам шанс да те обичам,
или болка сърцето ще гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анастас Кисьов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано решението и да ти хареса!
    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...