6 feb 2005, 9:18

С Ъ Д Б А

  Poesía
1.6K 0 4

Спирам, вече нямам сила.
Омръзна ми да бягам без посока
наивно още неоткрила,
че не мога да избягам от съдбата си жестока.

И нямам вече сила да се боря
за бледна усмивка във деня пореден.
Не! Не мога нищо да сторя
и този ден за мен ще е последен.

Хайде, радвай се! Ти победи!
Успя да сломиш духа непреклонен,
но от мен вовеки ще оставя следи
върху надгробния камък бетонен...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласна съм с останалите...с всеки по отделноНо от мен 6!
  • Писимизъм лъха от него, но е добре написано.!
  • Иска ми се края да е по-оптимистичен....като стих е чудесен,поздравления!!!
  • Ей, много ми хареса твоето стихче. Супер яко е. Прекалено добре пишеш според мене. Няма и да се поколебая да ти напиша 6

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...