6 февр. 2005 г., 09:18

С Ъ Д Б А

Поэзия

1.6K 0 4

Спирам, вече нямам сила.
Омръзна ми да бягам без посока
наивно още неоткрила,
че не мога да избягам от съдбата си жестока.

И нямам вече сила да се боря
за бледна усмивка във деня пореден.
Не! Не мога нищо да сторя
и този ден за мен ще е последен.

Хайде, радвай се! Ти победи!
Успя да сломиш духа непреклонен,
но от мен вовеки ще оставя следи
върху надгробния камък бетонен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

slim_f (Нина)

Съгласна съм с останалите...с всеки по отделноНо от мен 6!

2005-02-06T21:37:39+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Писимизъм лъха от него, но е добре написано.!

2005-02-06T21:27:02+02:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Иска ми се края да е по-оптимистичен....като стих е чудесен,поздравления!!!

2005-02-06T12:58:28+02:00
SdUHaN`In`LovE (Борислав Попов)

Ей, много ми хареса твоето стихче. Супер яко е. Прекалено добре пишеш според мене. Няма и да се поколебая да ти напиша 6

2005-02-06T12:36:56+02:00