Спирам, вече нямам сила.
Омръзна ми да бягам без посока
наивно още неоткрила,
че не мога да избягам от съдбата си жестока.
И нямам вече сила да се боря
за бледна усмивка във деня пореден.
Не! Не мога нищо да сторя
и този ден за мен ще е последен.
Хайде, радвай се! Ти победи!
Успя да сломиш духа непреклонен,
но от мен вовеки ще оставя следи
върху надгробния камък бетонен...
© Дени All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Но от мен 6!