6.02.2005 г., 9:18

С Ъ Д Б А

Поезия

1.6K 0 4

Спирам, вече нямам сила.
Омръзна ми да бягам без посока
наивно още неоткрила,
че не мога да избягам от съдбата си жестока.

И нямам вече сила да се боря
за бледна усмивка във деня пореден.
Не! Не мога нищо да сторя
и този ден за мен ще е последен.

Хайде, радвай се! Ти победи!
Успя да сломиш духа непреклонен,
но от мен вовеки ще оставя следи
върху надгробния камък бетонен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

slim_f (Нина)

Съгласна съм с останалите...с всеки по отделноНо от мен 6!

2005-02-06T21:37:39+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Писимизъм лъха от него, но е добре написано.!

2005-02-06T21:27:02+02:00
margi (Маргаритка Харизанова)

Иска ми се края да е по-оптимистичен....като стих е чудесен,поздравления!!!

2005-02-06T12:58:28+02:00
SdUHaN`In`LovE (Борислав Попов)

Ей, много ми хареса твоето стихче. Супер яко е. Прекалено добре пишеш според мене. Няма и да се поколебая да ти напиша 6

2005-02-06T12:36:56+02:00