7 sept 2007, 15:53

С Ъ В Р Е М Е Н Н О

  Poesía
944 0 5
 

Любовта е занимание самотно.

Да забравим дните,

в които светът е бил двузначен

и всеки трети, със сърце разкрачено,

намирал е, все пак, напуснати обятия

и неопустошени чаши

на нашето хипарско сборище.

Тогава мразехме войните

и мислехме с любов да се спасим

от нас самите.

Сега купонът свърши.

Векът на разума - категоричен,

подреден и еднозначен -

не ни помогна да опазим

даже собствения си живот.

Превърнахме света си в лудница,

а любовта си - в непотребен идиот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Людмилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...