7.09.2007 г., 15:53

С Ъ В Р Е М Е Н Н О

946 0 5
 

Любовта е занимание самотно.

Да забравим дните,

в които светът е бил двузначен

и всеки трети, със сърце разкрачено,

намирал е, все пак, напуснати обятия

и неопустошени чаши

на нашето хипарско сборище.

Тогава мразехме войните

и мислехме с любов да се спасим

от нас самите.

Сега купонът свърши.

Векът на разума - категоричен,

подреден и еднозначен -

не ни помогна да опазим

даже собствения си живот.

Превърнахме света си в лудница,

а любовта си - в непотребен идиот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Людмилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...