Sep 7, 2007, 3:53 PM

С Ъ В Р Е М Е Н Н О

  Poetry
943 0 5
 

Любовта е занимание самотно.

Да забравим дните,

в които светът е бил двузначен

и всеки трети, със сърце разкрачено,

намирал е, все пак, напуснати обятия

и неопустошени чаши

на нашето хипарско сборище.

Тогава мразехме войните

и мислехме с любов да се спасим

от нас самите.

Сега купонът свърши.

Векът на разума - категоричен,

подреден и еднозначен -

не ни помогна да опазим

даже собствения си живот.

Превърнахме света си в лудница,

а любовта си - в непотребен идиот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цонка Людмилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...