7 сент. 2007 г., 15:53

С Ъ В Р Е М Е Н Н О

945 0 5
 

Любовта е занимание самотно.

Да забравим дните,

в които светът е бил двузначен

и всеки трети, със сърце разкрачено,

намирал е, все пак, напуснати обятия

и неопустошени чаши

на нашето хипарско сборище.

Тогава мразехме войните

и мислехме с любов да се спасим

от нас самите.

Сега купонът свърши.

Векът на разума - категоричен,

подреден и еднозначен -

не ни помогна да опазим

даже собствения си живот.

Превърнахме света си в лудница,

а любовта си - в непотребен идиот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цонка Людмилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...