7 сент. 2007 г., 15:53

С Ъ В Р Е М Е Н Н О

947 0 5
 

Любовта е занимание самотно.

Да забравим дните,

в които светът е бил двузначен

и всеки трети, със сърце разкрачено,

намирал е, все пак, напуснати обятия

и неопустошени чаши

на нашето хипарско сборище.

Тогава мразехме войните

и мислехме с любов да се спасим

от нас самите.

Сега купонът свърши.

Векът на разума - категоричен,

подреден и еднозначен -

не ни помогна да опазим

даже собствения си живот.

Превърнахме света си в лудница,

а любовта си - в непотребен идиот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цонка Людмилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...