Сафо ме навести

12 feb 2008, 8:36

Poesía

570 0 2

Сафо ме навести

Сафо ме навести. Докато спях.

Прошепна ми, че време е да пиша

за нежни ласки, чувственост и... грях.

Усетих я как пламенно въздиша.

Десета муза. О, благоволение!

Оставих се в ръцете й горещи,

копнеж и сласт, и сляпо подчинение

във кръг зелен, осеян с много свещи,

със диви аромати, екзотични,

със звуци, галещи най-фините ми нерви,

със ласки парещи и нежни, нетипични...

Отдадох се без никакви резерви!

Почувствах, че изригвам – вулканично,

без умисъл за грях и нещо лошо.

И себе си видях така различна...

Съзнах, че красотата не е пошлост.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.