Feb 12, 2008, 8:36 AM

Сафо ме навести 

  Poetry
567 0 2

         Сафо ме навести

 

Сафо ме навести. Докато спях.

Прошепна ми, че време е да пиша

за нежни ласки, чувственост и... грях.

Усетих я как пламенно въздиша.

 

Десета муза. О, благоволение!

Оставих се в ръцете й горещи,

копнеж и  сласт, и сляпо подчинение

във кръг зелен, осеян с много свещи,

 

със диви аромати, екзотични,

със звуци, галещи най-фините ми нерви,

със ласки парещи и нежни, нетипични...

Отдадох се без никакви резерви!

 

Почувствах, че изригвам – вулканично,

без умисъл за грях и нещо лошо.

И себе си видях така различна...

Съзнах, че красотата не е пошлост.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...Съзнах, че красотата не е пошлост...
    замисли ме...много ми хареса този стих!
    с обич, Нада.
  • Ако така ти се отразява - а да те посещава по-честичко, а?

    Хубав стих
Random works
: ??:??