Сафо ме навести
Сафо ме навести
Сафо ме навести. Докато спях.
Прошепна ми, че време е да пиша
за нежни ласки, чувственост и... грях.
Усетих я как пламенно въздиша.
Десета муза. О, благоволение!
Оставих се в ръцете й горещи,
копнеж и сласт, и сляпо подчинение
във кръг зелен, осеян с много свещи,
със диви аромати, екзотични,
със звуци, галещи най-фините ми нерви,
със ласки парещи и нежни, нетипични...
Отдадох се без никакви резерви!
Почувствах, че изригвам – вулканично,
без умисъл за грях и нещо лошо.
И себе си видях така различна...
Съзнах, че красотата не е пошлост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
