Сага за три силни жени

За три жени аз пиша тези думи,

те години вече съществуват,

запретнали ръкави, не умуват,

що има зли тайфуни, а щурмуват!

На прага на 90-те с воля неотразима,

тя няма време за почивка да поспре

и през деня и през нощта задачи има

в пролет, лято, есен и студена зима.

Тя угарта превръща в рай,

градини с радост натъкмени,

от месец март, април и май,

професионално подредени.

С жажда за добри дела

душата й неуморима

на Цвята тъй летя деня

за нас е гордост, че я има!

Обичаме те, мила бабо!

Ти пример си за доброта,

бижу прекрасно, жива, здрава

с усмивка срещай старостта!

В родословното дърво на Цвята

застава дъщерята Димитринка,

в това небезизвестно потекло

пъргава и жизнена като пружинка.

Не я мързи и винаги е вдъхновена-

дано от Бог да е благословена !

Делят започва в тъмни зори и от лаборантка научи се с характер и хъс дори на обработка огромни площи със земи да облагороди!

Застигната от беди години крехката жена,

сади, коси, със земеделие се занимава.

За глезене, свободни и почивни дни

такова време не остава, но тя не се предава.

Така живеят в Предбалкана,

намират сили и да запеят,

градините, нивята и стадата

не съхнат, не линеят, не болеят.

С флората и фауната да спра до тук,

в която внучката - аз съм се родила,

закърмена, израснала в тандем, щом

станала голяма, с тях съм се разделила.

Поела в новите бразди -

с хора да се занимавам...

От ранна сутрин, в зори старая се,

променям и ги пресъздавам.

Науката е пътя, по който аз поех,

че лесно логопед човек не става!

Необходим е интелект и ум, любов,

добро сърце и резултатите се получават.

Това е част от сагата за три жени -

за мила баба, щерка, внучка.

Вече четири са те и нека Бог благослови

в живота само хубави неща да им се случват.

16' 06' 2010