Nov 7, 2025, 11:13 PM

Сага за три силни жени

208 0 0

За три жени аз пиша тези думи,

те години вече съществуват,

запретнали ръкави, не умуват,

що има зли тайфуни, а щурмуват!

 

На прага на 90-те с воля неотразима,

тя няма време за почивка да поспре

и през деня и през нощта задачи има

в пролет, лято, есен и студена зима.

 

Тя угарта превръща в рай,

градини с радост натъкмени,

от месец март, април и май,

професионално подредени.

 

С жажда за добри дела

душата й неуморима

на Цвята тъй летя деня

за нас е гордост, че я има!

 

Обичаме те, мила бабо!

Ти пример си за доброта,

бижу прекрасно, жива, здрава

с усмивка срещай старостта!

 

В родословното дърво на Цвята

застава дъщерята Димитринка,

в това небезизвестно потекло

пъргава и жизнена като пружинка.

 

Не я мързи и винаги е вдъхновена-

дано от Бог да е благословена !

Делят започва в тъмни зори и от лаборантка научи се с характер и хъс дори на обработка огромни площи със земи да облагороди!

 

Застигната от беди години крехката жена,

сади, коси, със земеделие се занимава.

За глезене, свободни и почивни дни

такова време не остава, но тя не се предава.

 

Така живеят в Предбалкана,

намират сили и да запеят,

градините, нивята и стадата

не съхнат, не линеят, не болеят.

 

С флората и фауната да спра до тук,

в която внучката - аз съм се родила,

закърмена, израснала в тандем, щом

станала голяма, с тях съм се разделила.

 

Поела в новите бразди -

с хора да се занимавам...

От ранна сутрин, в зори старая се,

променям и ги пресъздавам.

 

Науката е пътя, по който аз поех,

че лесно логопед човек не става!

Необходим е интелект и ум, любов,

добро сърце и резултатите се получават.

 

Това е част от сагата за три жени -

за мила баба, щерка, внучка.

Вече четири са те и нека Бог благослови

в живота само хубави неща да им се случват.

 

16' 06' 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нивелина Бижева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...