16 dic 2017, 22:46

Сажди 

  Poesía
908 3 1
Дали личи си сутрин като стана
че, когато лягам си, заспивам със сълзи...
Какво обърках? Картата къде ми е? Какъв ми беше плана?
Устата няма е, очите ми са запечатали милиони нейни образи...
Картини нескопосано нахвърляни със молив...
Не скици, бледи щрихи върху листа бял...
Една жена събуди ли у тебе порив,
то си готов във битки първи да се хвърлиш озверял...
Доспехи ли? След дъжд качулка!
Та ти ранен си, друже във сърцето...
Отпаря се любовната шушулка,
и хоп - посято е зрънцето... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??