16.12.2017 г., 22:46

Сажди

1.2K 3 1

Дали личи си сутрин като стана

че, когато лягам си, заспивам със сълзи...

Какво обърках? Картата къде ми е? Какъв ми беше плана?

Устата няма е, очите ми са запечатали милиони нейни образи...

 

Картини нескопосано нахвърляни със молив...

Не скици, бледи щрихи върху листа бял...

Една жена събуди ли у тебе порив,

то си готов във битки първи да се хвърлиш озверял...

 

Доспехи ли? След дъжд качулка!

Та ти ранен си, друже във сърцето... 

Отпаря се любовната шушулка,

и хоп - посято е зрънцето...

 

Не си готов да я обичаш?!

А, как събличаше я само с поглед, 

устните ти искаха със нейните да потанцуват – смешно е да го отричаш,

и ставаш обожател нейн, заклет.

 

И мен омая ме една красива дама...

Препърха с мигли, пусна си косата... Боже, вече съм готов?!

Създадохме илюзията, че ще бъдем двама,

останах само със писмо: “Прощавай, Джегаров!”

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Доспехи ли? След дъжд качулка!

    Та ти ранен си, друже във сърцето..."
    В битката на Любовта късно разбираш, че си ранен..

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...