Dec 16, 2017, 10:46 PM

Сажди

  Poetry
1.2K 3 1

Дали личи си сутрин като стана

че, когато лягам си, заспивам със сълзи...

Какво обърках? Картата къде ми е? Какъв ми беше плана?

Устата няма е, очите ми са запечатали милиони нейни образи...

 

Картини нескопосано нахвърляни със молив...

Не скици, бледи щрихи върху листа бял...

Една жена събуди ли у тебе порив,

то си готов във битки първи да се хвърлиш озверял...

 

Доспехи ли? След дъжд качулка!

Та ти ранен си, друже във сърцето... 

Отпаря се любовната шушулка,

и хоп - посято е зрънцето...

 

Не си готов да я обичаш?!

А, как събличаше я само с поглед, 

устните ти искаха със нейните да потанцуват – смешно е да го отричаш,

и ставаш обожател нейн, заклет.

 

И мен омая ме една красива дама...

Препърха с мигли, пусна си косата... Боже, вече съм готов?!

Създадохме илюзията, че ще бъдем двама,

останах само със писмо: “Прощавай, Джегаров!”

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Съби Седник All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Доспехи ли? След дъжд качулка!

    Та ти ранен си, друже във сърцето..."
    В битката на Любовта късно разбираш, че си ранен..

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...