21 ene 2011, 23:31

Салемската вещица

Poesía » Otra

695 0 3

когато вече не вярвам

тя влиза в пролуките
на душата ми
разплита косите си
и си свива гнездо
запалва огън
с кървавочервен пламък
и започва да наблюдава света
през процепите
на вкаменения ми мозък
страхувам се от нея

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

rozita-p (Росица)

А трябва ли?

2011-01-24T08:55:20+02:00
valia1771 (Ивон)

Силен стих!

2011-01-22T17:02:45+02:00
rozza (Радка Миндова)

Това е тъмната ни същност.Много истина има в този стих.Поздрав!

2011-01-22T14:12:02+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0