Ще седна под белий салкъм
и ще намеря чалъм
да зашия своя хастар.
Ще взема малко камъш
само защото съм мъж,
но не съм копанар.
Ще си хапна и джугале
със моми и калугерки,
бавно кат' желкя.
Ще се гледам у примуса,
санким сух ми е фикусът.
Рътлината се белва.
Колчем биските видя,
няма злъч и обида,
мое либе несретно.
Аз - ербап калайджия,
правя все гюрултия
като Пенчо и Петко.
Ти си сочна кукуля,
аз не съм някой жмульо,
да се вземем на двора.
Под салкъма сме двама
като в нежната драма,
то не е за пред хора.
12.I.1899 г.
© Йотор Амер Todos los derechos reservados