12 sept 2007, 9:38

Сам

  Poesía
633 0 0
 

1989 г.


Върху сивата мазилка

на зида зъл и суров,

със кръвта си някой е написал

думата „ЛЮБОВ!"

И от буквите се стича

кръв по сухата земя,

сякаш всяка буква плаче

като страдаща душа.


Всяка буквичка кърви

и към свойта смърт върви.

Като влюбена душа

търси края на света.


А по пътя личат следи

на пътник с бавен ход,

на когото е омръзнал вече

целия живот.


Суха пръст и кръст сред нея,

а на кръста надпис ням:

„Той умря, защото в любовта

останал беше сам!"


Бавно стъмва се! Луната

плаче с кървави сълзи.

Кой ли нея е разплакал?

Може би са спомени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...