12.09.2007 г., 9:38

Сам

629 0 0
 

1989 г.


Върху сивата мазилка

на зида зъл и суров,

със кръвта си някой е написал

думата „ЛЮБОВ!"

И от буквите се стича

кръв по сухата земя,

сякаш всяка буква плаче

като страдаща душа.


Всяка буквичка кърви

и към свойта смърт върви.

Като влюбена душа

търси края на света.


А по пътя личат следи

на пътник с бавен ход,

на когото е омръзнал вече

целия живот.


Суха пръст и кръст сред нея,

а на кръста надпис ням:

„Той умря, защото в любовта

останал беше сам!"


Бавно стъмва се! Луната

плаче с кървави сълзи.

Кой ли нея е разплакал?

Може би са спомени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...