Сам

1989 г.

Върху сивата мазилка

на зида зъл и суров,

със кръвта си някой е написал

думата „ЛЮБОВ!"

И от буквите се стича

кръв по сухата земя,

сякаш всяка буква плаче

като страдаща душа.

Всяка буквичка кърви

и към свойта смърт върви.

Като влюбена душа

търси края на света.

А по пътя личат следи

на пътник с бавен ход,

на когото е омръзнал вече

целия живот.

Суха пръст и кръст сред нея,

а на кръста надпис ням:

„Той умря, защото в любовта

останал беше сам!"

Бавно стъмва се! Луната

плаче с кървави сълзи.

Кой ли нея е разплакал?

Може би са спомени...